Пристъп на множествена склероза (МС)

Изчетох чуждоезични специализирани материали в интернет, за да си изградя представя какво е пристъп при множествена склероза. Също така и да се информирам какво се случва при него, какво да се очаква да засегне. Да си отговоря на въпроса може ли да се изчака да „мине само“ в някои случаи или не? И така да се изгради стратегия как е правилно да се постъпи.

 

Пробвах се с четене и в български сайтове за пристъп при мс, но определено проучването ми не се получи качествено. Информацията беше малко и така предадена, че я оставям без коментар. В чуждоезичните сайтове беше къде по-подробно и разбираемо.

 

Информацията за настоящия материал е основно на база това какво съм успяла да схвана от обясненията в neurodoc.ru, който е сайт-справочник по неврология. Ползвала и други сайтове със сходна насоченост. Не съм невролог, но каквото схванах, сега и ще го опиша с мои думи, за да има и на български малко повече информация. 

 

 

Според сайтът – справочник по неврология, до смърт на нервни клетки води злоупотребата с алкохол и наркотични вещества, но има и заболявания, които също водят до смърт на нервни клетки. Сред тях е и множествената склероза. Тя е автоимунно заболяване, при което имунната система спира да разпознава нервната и започва борба с нервните клетки. Разрушава тяхната миелинова обвивка. 

 

Резултатът е, че на места в гръбначния и главния мозък се образува нещо, наречено склеротична тъкан (която е всъщност съединителна тъкан). Склероза, според друг сайт, не е независимо заболяване, а е проявление на някое основно заболяване. Склерозата е всъщност замяна на органи с плътна съединителна тъкан. Думата „слероза“ е съставна на името на вече конкретните заболявания, примерно: Множествена склероза, Атеросклероза, Нефросклероза и прочее.

 

В случая с МС, множествена се свързва с наличието на множество лезии по цялата централна нервна система, без определени локализации, а склероза е, понеже нервната тъкан се заменя от съединителна.

 

Ако правилно съм разбрала, процесът е следният. След като имунната система нападне нервната и направи лезия (увреждане на тъканта), то нормалната нервна тъкан се заменя от съединителна в участъците на лезията. Това е проблем. В Централната нервна система при здрав човек няма елементи на съединителна тъкан (с изключение на основната мембрана на кръвоносните съдове). 

 

Когато това нараняване по нервната клетка се случи, става затруднение с пренасянето на информацията. Информацията не е само електрически импулси, тя е и под формата на биохимия. Нещо сложно е и няма да навлизам в подробности. 

 

Само ще допълня, че при МС информацията се вижда в чудо да премине по нападнатия нерв. Тя или не може да се прати сигнал, или пък сигналът пристига изопачен до крайната си точка, заради преградата от лезии, от съединителна тъкан също. Което за нас, хората с МС си е неприятно.

 

Както беше вече посочено, множествената склероза може да убие нервни клетки. Те не се възстановяват от смъртта си. Нервната система не произвежда нови нервни клетки.

 

Според руската уикипедия, степента на загуба на нервни влакна в ранния стадий на множествена склероза е 10-20%, като може да нарасне до 80% при продължително течение на развитието на болестта (базирано на H. Lassmann и съавтори, 1994). 

 

От лекар съм чула по друг повод, че изтръпването е сигнал за смърт на нервни клетки. Липсата на чувствителност също не е на хубаво.

 

Имаме обаче временно спасение в задействането на компенсаторен механизъм от страна на нервната система. Той представлява следното. Нервната система натоварва от наличните си нервни клетки, да вършат работата на мъртвите такива. Този компенсаторен механизъм е до време, защото нервната система не произвежда нови нервни клетки. В крайна сметка се включва принципа, че колкото повече увредени и мъртви нервни клетки, толкова повече пристъпи, толкова и по-тежки. 

 

Ще рече, че мисълта при пристъп, дори да е лек, гласяща: „като почакам, ще ми мине пристъпът и ще се оправя от самосебе си“ е изключително грешна идея. 

 

Важно още в начален стадий на откриване на МС, както и веднага при получаване на пристъп на МС, да се действа и да не се чака. Пораженията не само, че няма да се оправят сами, а с натрупването им във времето, компенсаторният механизъм на нервната система ще работи все по и по-зле. Накрая колкото са по-големи пораженията, толкото по-лошо ще бъде.

 

Това използвам за случай да напомня, ако е препоръчана от лекар направата на пункция за потвърждение на МС, то да се брои като препоръка в полза на пункцията. Колкото по-рано се установи или изключи МС като диагноза, толкова по-добре.

 

Ако се установи МС, с лечението при всички положения е по-добре, отколкото без него. Лечението се назначначава единствено от лекар. Лекарят ще се съобрази с формата на болестта, със степента на увреда и каквото трябва. Трети лица, свалящи звезди от небето с диети (освен ако не е наднормено теглото и човек не е решил да го вкара в норма), хомеопатии, енергии, Хари Потърови изпълнения, наркотици (марихуана примерно) и прочие, нямат място в лечебния процес.

 

Какво представлява пристъпа при МС зависи според това какво от нервите е нападнала имунната система. При МС имунната система може да нападне главния, също и гръбначния мозък. 

 

При 4 форми на МС (атипичните не ги описвам, че там е съвсем оплетено), пристъпите може да са обхващащи следните неща:

 

1. Първично – прогресираща форма на МС – пристъпите могат да са слаби и не много изразени. Могат да засегнат ходене, говор, зрение, уриниране.

 

2. Пристъпно-ремитентна форма на МС – пристъпите са периодични, симптомите са променящи се, засяга се координацията, баланса, може да има виене на свят, проблеми с мисленето, появяват се болки в краката, болки в очите.

 

3. Вторично прогресивна форма на МС  – според статистиката се развива при 65% от пациентите с пристъпно-ремитентната форма, което се случва в продължение на години. Състоянието се влошава постепенно, ремисията е слаба. Симптомите включват значително увеличаване на слабостта и нарушената координация, мускулите на краката стават твърди и плътни, има значителни промени в работата на червата и пикочния мехур, настъпва бърза уморяемост, депресия, мисленето е проблем.

 

4. Пристъпно-прогресивна форма на МС – разпространена е по-рядко. Симптомите се запазват и се усилват. Пристъпите са периодични. Включват нарушения във функционирането на двигателния апарат, червата, пикочния мехур, зрението, чувствителността, координацията, депресия и други.

 

Бих добавила заради атипичните форми на МС и следната информация колкото за ориентир, за какво отговаря нервната система и къде може да се очакват проблеми.

 

Отговаря за следното (списъкът не е изчерпателен, но и аз не съм невролог): обоняние, очи, лице, слух, равновесие, език и гълтане, говор, сърце, бели дробове, дишане, органи на храносмилателната система,  пикочен мехур, репродуктивни органи, мускулатура (движения, включително фина моторика).

 

Сигурно има още, но и това е достатъчно, за да си направи човек сметка да действа и роднините да са предупредени, при пристъп, засягащ горе-изброеното. Да речем да знаят, че болен от МС може да има примерен пристъп от типа да не е в състояние да говори, като същевременно и да е парализирана дясната половина на тялото му (т.е. да не може без чужда помощ да стигне до лекар) и ако получат празно телефонно обаждане от него, да го потърсят и заведат в болница с неврологично отделение.

 

Автор: dream, https://ms-dnevnik.eu

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети:

Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.