За борбата с множествена склероза

Първа среща с множествена склероза.

 

Първата естествена реакция, случваща се, когато на човек му открият множествена склероза, това е да се срине психично. Да се почувства, сякаш се разхвърчава на хиляди парчета, губейки себе си.

 

Често се срещат и изказвания от типа: „Какво толкова четете в интернет за МС? Там такива ужасии пишат, че само ще се депресирате, а всъщност МС не при всички е страшно“.

 

Прозвуча ми като омаловажаване на страданието на някои от хората с МС. Като словесна принуда да стискаш зъби и даже и да не смееш да се оплачеш. Било и в интернет, дето по принцип всеки може да си мрънка на общо основание за всичко (а дали някой ще го чете, е отделен въпрос). 

 

Не ми допада логиката, че ами те не всички с МС страдали, значи какво толкова от това, че на някои с МС им било тежко. 

 

Онези, дето не страдали особено много от МС, водят обикновено следната борба. Като примерно се гледали сутрин в огледалото, усмихвали се на себе си, живеели си щастливо. Може би ползвали диети. Може би билки. Може би някоя друга ненаучна фалшива идея. Което не им пречи, понеже и МС така или иначе при тях очевидно не се проявява остро на дадения етап от живота им. 

 

Може ли да сработи горе-описаната борба при обострено заболяване?

 

Категорична съм, че не. Едно е МС, протичаща при една част от хората във версия, дето може с години да няма проблеми след като отмине тежкото начало, а съвсем друго е МС, която като при мен, сутрин ме заковава на леглото неспособна да стана преди да е минало определено време, през което нервите ми както е казал Пратчет, да насмогнат да си намахат едни на други. 

 

Много е Дзен, отново по аналогия с Пратчет (макар той да е бил с друго заболяване) и състоянието ми, когато почне да ми се вие свят и да залитам. Ама не защото съм била на почерпка с приятна компания. А черешката на тортата е, когато почна да усещам изтръпването на крайниците, с ясното съзнание, че това е сигнал, че на нервите ми не им е добре. Че може би точно в този момент някой нерв не просто страда, а умира. Само дето на негово място тялото няма да създаде друг нов нерв. Организмът ми ще опита да компенсира загубата с наличните оцелели нерви. И колкото по-малко оцелели нерви, способни да компенсират, толкова по-лошо за мен.

 

При едно такова положение на МС, когато е известно, че лечение няма, а само лекарства, които отлагат неизбежното, е много зле звучащо, като някой започне да дава неадекватни на състоянието съвети за борба.

Опасявам се, че в моя случай няма място за фалшиви усмивки на себе си в огледалото. Няма място за самозалъгване как ей сега Хари Потър ще размаха магическата пръчка с някое заклинание на латински и готово. Или че само трябва да заживея здравословно съобразно едни съмнителни диети и няма да страдам от МС. Сякаш то страданието е мой избор и не болестта, а аз сама съм го избрала. 

 

При кои действа псевдоборбата с множествената склероза и защо. 

 

Има провеждани научни изследвания, касаещи спряганите като подходящи за МС диети, билколечения и алтернативни измислици. Не са установени клинични и научни аргументи в тяхна полза.  

 

Но нека да се направи една уговорка, заради хората, които системно злоупотребяват с храна, алкохол, цигари, лишават се от почивка и т.н., което определено не е здравословен начин на живот. 

 

Съгласна съм, че ако искат да са една идея по-здрави по принцип, то им трябват диети, да спрат да пият, пушат и също така да си обърнат внимание на режима на почивка. Разбира се, че лошо няма, когато се води живот без изброените пороци. 

 

За целта е нужно да се потърси правилния специалист, а не да се следват шарлатани на собствена отговорност. Също така не трябва да се забравя, че справянето с изброените пороци ще подобри качеството на живот, но няма да спре МС.

 

Защо болните от множествена склероза трябва да се борят?

 

Отговорът се корени в проведеното от световно известния американски екзистенциален психолог и психотерапевт Роло Мей. 

 

Той заболява от туберкулоза по време, когато заболяването е било изключително трудно лечимо. Можело е да умре. Но психологът явно е бил психолог и в болницата и скоро Мей забелязал, че болните, които се примирявали с положението, бързо угасвали пред очите му, а онези, които се борели, обикновено и оздравявали. 

 

Болните, които били пасивна страна в лечебния процес, умирали по-бързо. Оцелявали хората, търсещите да са активна страна и да се стремят да изнамират коректив на последиците от болестта си. 

 

В последствие Роло Мей внедрява открития от него принцип в своята терапевтична практика. Резултатите са такива, че му носят световна известност. И до сега разни шарлатани го копират, но те изкривяват изследването му, което води до по-малка ефективност или до липса на такава. 

 

Как правилно да се води борбата с множествената склероза?

 

Логически погледнато лечение за МС се търси отдавна. Дори бегло сравнение с равнището на напредъка спрямо времето от преди двадесетина години, показва колко много е напреднала медицината. Постоянно на пазара излизат нови и нови лекарства за МС, значително по-добри от предходните.

 

Като човек с множествена склероза за мен е важно да се държа, защото кой знае, току виж съм доживяла до щастливата новина, че се е намерило лекарството Х, което да е правилното. 

 

Разбирам го като необходимост да си създам начин на живот, позволяващ ми да изкарам максимално дълго с минимум увреди от пристъпите. 

 

За целта:

 

1. Винаги следвам точно предписаното ми индивидуално лечение. 

 

2. Не си правя експерименти със здравето си, т.е. не следвам непроверени от науката алтернативни лечения, диети. Страня също така и от лечители, гурута, екстрасенси, без значение колко са прехвалени от когото и да било.

 

3. Пазя се да не се разболявам от други болести, до колкото това е възможно.

 

4. Продължавам да живея здравословно. Това ще рече, че все така не пия, не пуша, старая се да се движа, да си осигурявам нужната почивка и др. Заболяването множествена склероза не е повод за занемаряване.

 

5. Само след консултация с лекар пия каквито и да е други лекарства, различни от предписаните ми и евентуално хранителни добавки от витамини, тъй като влиянието им над организма при МС може да е различно от описаното в опаковката и в интернет.

 

6. При пристъп посещението при лекар не трябва да се отлага. Една от причините е, че отлагането може да доведе до унищожението на повече нерви, заради невзетите овреме мерки и така множествената склероза да се влоши още. В тази връзка правя следното. Винаги спя с лекарства и телефон до леглото ми. Винаги нося телефон със себе си. Имам уговорка с близък ми човек, че дори да получи празно телефонно обаждане от мен, то това е признак за проблем и трябва да ме намери и да ме откара при лекуващия ме лекар. Причината за празното обаждане е, че МС може да засегне говора и да не мога да говоря.

 

7. В зъбите също има нерви. Според лекуващата ме зъболекарка хората с множествена склероза не трябва да пропускат редовната превантивна среща със зъболекарския кабинет и въобще не трябва да чакат, ако усетят проблеми със зъбите.

 

8. Не ползвам спешна помощ. Сигурно има и там отлични специалисти, но бях свидетелка как една жена с инсулт едва беше довлечена до болницата от сестра си, понеже от линейката решили, че инсултът не е спешен случай. Не зная дали жената в последствие ги е съдила. При инсулт времето за реакция също е важно и не може да има отлагане. И при множествена склероза, ако се обостри, е аналогично и да губя време да чакам линейка, която не се знае дали няма да ме сиктирдоса, не ми се вижда адекватно. Спешното такси ще дойде по-бързо и със сигурност ще ме закара там, където ще знаят какво да ме правят. 

 

9. Живея си живота. Не е на последно място по важност. Той животът е затова да се живее. 

 

Автор: dream, https://ms-dnevnik.eu

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети:

Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.