Времето от пристъпа на множествена склероза до сега неусетно се изтърколи. Половин година мина- сега е 15 септември 2018 година. Настъпи моментът за срещата с ТЕЛК. От близък план. Надали само при мен въпросното събитие е съпроводено с множество отрицателни чувства.
Главно, заради прекрасното ни законодателство. От тази година то трие болести със своята законодателна гумичка. И не, човекът не става по-здрав, нито пък са прекратени злоупотребите, за които се тръби, че именно така ще спрат. Може би освен на хартия. Разбира се, на статистика – също.
С неприятно усещане си припомням как законите се тъкмяха и да осигурят лечение единствено с остарели лекарства, забранявайки иновативни лечения (добре, че идиотията не мина). А сега се тъкмят да бръкнат в джоба и за плащане на задължителна здравна застраховка, което е безумие на фона на и без това високият процент лични пари, които българинът плаща за здравеопазване.
Затова и изборът ми на картинка за материала е на една зла змия, която е заета единствено с пазене на собствените си придобивки, а не с нещо друго. Змия, която се увива около бухалка. Така чувствам политическото управление на здравеопазването.
Точно в един такъв момент, когато за пореден път системата се е засилила до потвърди протестния надпис, че убива и то всички с тежки заболявания, на мен ми предстои среща с ТЕЛК.
Първото, което ми направи лошо впечатление е, начинът, по който получих писмото. То не е с доставка лично в ръце. Такъв важен документ се пъха в пощенската кутия, а когато такава няма, се захвърля на пода във входа. Без уведомяване на получателя за пратката, без нищо.
При мен се случи второто. Блокът, в който живея, е ново строителство и няма пощенски кутии. Все още. Случайно излизайки навън, намерих писмото от ТЕЛК на пода във фоайето на блока. Накъсано от „доброжелатели“, които виждайки подателя, явно решили, че вътре има инвалидна пенсия или нещо подобно. Останали разочаровани, че не намерили друго, освен документи.
Насъбрах от пода каквото беше останало от писмото. Бях със смесени чувства на гняв и на безсилие. Накъсаните документи ме притесниха. Добре, че е интернет и някои мили хора са си направили труда да качват бланки. Разпечатах ги и ги придвижих за попълване от където е нужно.
Но си остана чувството на подигравка с мен и с важността на процеса по „срещата с ТЕЛК“ от страна на подателя. Ами ако бяха взели писмото да си го отварят в къщи и после го бяха метнали директно в кофата? В същото време аз имам да подготвям документи в определени срокове! Аз какво правя?! Нямаше надпис: „Може да не получите писмото, звънете на еди кой си телефон за справка!“
Другото, което ми беше много занимателно, са поисканите изследвания. Правени в болница, която отказа да ми ги предостави. Получи се малко като „Царят каза, ама пъдарят не дава“.
Наложи се да отида до ТЕЛК и да говоря с лекарката от там, дали ще иска да приеме само епикризи, защото… Изследванията изглежда са с надпис „свръх- секретно“ и ми беше отказан достъп до тях. Красота!
Какво правят в такъв случай онези, които са по-зле с мърдането от мен и/или въобще не изтрайват на висене пред кабинети и разправии за уникални неща! Страх ме е да си го помисля! Защо се причиняват такива безумия на хората, чието здраве е влошено и само още разкарване залудо им липсва?
Как би трябвало да бъде целият процес в 21 век? Ето така. Има интернет. Всички тези неща- епикризи, изследвания и т.н., трябва да са в електронен формат, освен на хартиен носител. И не ТЕЛК да ги иска от болните, а да си ги гледа на компютър.
Решението да се взема без присъствието на болния. Практиката болните да бъдат принуждавани да висят по коридори във връзка с ТЕЛК трябва да се прекрати. Да се прекрати и посрещането на ТЕЛК по домовете. Разправиите с нотариуси да се прекратят.
Писмата от ТЕЛК би следвало да се третират от подателя им като важна поща. Да се връчват от куриер срещу подпис само и единствено на болните лица или на някой от техните роднини, ако е живущ на адреса. Не като сега да се подхвърлят дето падне и както дойде.
Другото, което трябва е, ТЕЛК да спре да занимава болните с нелечими заболявания със себе си. Да си следи САМОСТОЯТЕЛНО И САМОИНИЦИАТИВНО има ли новости в лечението или не. Докато няма открито лечение, то правилното е болните да се свързват с ТЕЛК само, ако се влошат и е необходим по-голям процент.
Аз, а и съм убедена, че и други хора с нелечими заболявания също, получих указанието как сега ще се явя на ТЕЛК, а после пак и пак. Да си имам да си се явявам залудо без причина, а не, че има лечение за МС. А защо да се явявам (и други аналогично) БЕЗ ПРИЧИНА?! Питам, но реално отговор не очаквам да получа.
Добре ще е и законодатерната гумичка да спре да си позволява да трие болести само и само да се сдобие с лъскава статистика с нереални стойности в нея, получени за сметка на ощетяването на болните.
Освен това има един единствен начин да се спрат измами, кражби и прочие. Не само в здравеопазването, а във всяко отношение. Дълбокото ми убеждение е, че реални резултати ще има единствено след ревизии в Наказателния кодекс, на съдебната система, на начина, по който се преследват, залавят и наказват извършителите.
При толкова години бездействие, бих добавила- и със строежа на още затвори, които да поберат нарасланата до неимоверни размери престъпна маса. При това да прибират затворниците за ДЪЛЪГ период, за да има наказанието и превантивен ефект.
Според мен и не само според мен в никакъв случай измами не се спират чрез наказване на невинни хора с орязване на права, с обещания това да „спре престъпниците“. Схващам подобни решения като политически безумни. Само от образованост се спирам да не употребя по-грубо определение на тяхната същност.
Описаното по-горе е малка част от нещата, които трябват, но не се правят. Дали ще доживея да видя системата на родното здравеопазване да замяза на нещо със света?
Автор: dream, https://ms-dnevnik.eu
