18+ .

Материалът касае евтаназия и асистирана смърт и не е за хора със слаби нерви и не е за лица под 18 години. Такива лица да не четат написаното по-долу и да не гледат филма.

У нас няма право на асистирана смърт или евтаназия. Ако човек много се е влошил и болестта му е превърнала живота му в ад, то трябва да страда до края. Не е особено хуманно. А темата не е особено обсъждана, сигурно защото хората се плашат от смъртта и трудно възприемат идеята, че има случаи, в които някой може да я предпочете пред живота. 

Затова реших да пиша. С уговорката, че изборът да умреш при определени условия и депресивни и суицидни състояния не трябва да се бъркат или смесват. Първото си е съвсем разумен избор, а когато има суицидни мисли и депресия, се изисква намесата на психолог, психиатър, психотерапевт според случая.

Ситуацията е тегава. Не се гледа на света през розови очила. Реалността е, че може и да се намери лекарство, ама може и да не се. Ако се намери лекарство, убедена съм, че всички с множествена склероза първата ни работа ще бъде да го отпразнуваме подобаващо. Така и трябва. 

Но ако не се намери лекарство… Остава едно вглеждане в Скалата за оценка на инвалидния статус на Курцке (СОИС), а тя към финала си е неприятно нещо. Може би е за определени форми на МС само, нямам идея, не съм проучвала. Отговорът на въпроса за кои случаи на МС се стига до такива крайности, принадлежи на лекарите. Но щом го има записано в скалата на Курцке, значи има и хора, които стигат до крайните проблеми на МС.

Тук идват и въпросите с обгрижването, с това, че при МС са описани случаи на болка. Идват и едни други въпроси.

Що се отнася до мен, в болницата в съседната стая видях жена с МС, може би 9.5 по Курцке. Тази жена беше изцяло парализирана на 100%, некуминакативна на 100%. Погледът и беше абсолютно празен. Нямаше съзнание. Тя беше жива само на документи. Това нейно състояние е непоправимо. За МС няма лечение. Искаше ми се да е различно. Никой не заслужава такова нещо.

А въпросът е за избора на асистирана смърт. Защо в България няма право на избор дали да се ползва евтаназия, асистирана смърт, както е по други държави? Нехуманно е да няма такъв избор.

Всеки с нелечимо заболяване би трябвало да има право не само на достоен живот, но и право да си избере асистирана смърт, ако го желае и са настъпили определени обстоятелства, които да оправдават вземането на едно такова решение. 

Ще рече, че асистираната смърт трябва да е допустима при изпълнени определени условия. Примерно влошаване на болестта до степен животът да се превърне в ад, както е приетото в Швейцария. Там, знаейки какво следва, като човек, дори и да е от България или друга държава, стига да е още със здрав разум, може да избере примерно клиника Дигнитас (сайт на клиниката: http://www.dignitas.ch/?lang=en), да плати и да получи асистирана смърт след преглед от лекари дали това е допустимо и след изричното си заявяване и деклариране на свободната си воля за един такъв избор.

Би трябвало да може и ако животът е стигнал до това да е безсмислен и преди това пред нотариус, свидетели и прочие, човекът сам е заявил желанието си стигне ли се до такъв развой на заболяване, да получи смъртоносна инжекция или отрова по друг начин. Така би се избегнала преждевременна смърт, а животът ще е свършил тъй или иначе. Понеже какъв и къде му е смисълът да те има, ако 80% от нерваната ти система ги няма, защото са станали на съединителна тъкан и не си повече нито разумен, нито движещ се, нито нищо. Или ако изпитваш болки, заради болестта, които да те сбъркват. Или ако си се инвалидизирал до степен да не искаш повече да продължиш напред. Според Курцке МС може да доведе до смърт. Това е по скалата означено с 10.0. За такива случаи иде реч, когато е ясно, че животът изтича и всичко е необратимо.

Визирам крайни състояния на увреда, от които няма връщане назад и които влошават до неузнаваемост живота. Именно за такива моменти трябва да има право на ИЗБОР дали човек иска или не, да продължи да живее. Ако иска- това си е упражнено право на избор. Ако не иска обаче, трябва да има ПРАВО на асистирана смърт, т.е. на евтаназия. Така, както е в други държави. Само че не е по този начин уредено в България. 

Защо българите, болни от нелечими заболавания, които са избрали асистирана смърт, трябва да са принудени на т.нар. смъртен туризъм, при който да отидат в чужди държави, само и само да получат асистирана смърт, която тук им се отказва? Да умрат не в родината си, а другаде?

Или да се случи нещо по-лошо и с ужасяващи последици за близките включително- самоубийство или опит за такова. 

Искам да споделя филм, посветен на избора на смъртта, с един велик човек- Тери Пратчет, който разисква подробно всички страни на асистираното самоубийство и ще даде повече яснота по цяла поредица от въпроси. Включва и история на мъж с множествена склероза.

Филмът е преведен на български и спокойно може да се гледа с превода му в линка по-долу. Той е документален и получил висока оценка в световен мащаб. Изключително силен филм, наистина, с философски подход и здрава мисъл по този наболял въпрос за правото на избор на смърт, когато нищо друго не е останало, след като сме изстискали всичко възможно от живота.

Ето го филмът на Тери Пратчет (със субтитри на български):

 https://www.vbox7.com/play:53919caf6c

(за удобство, препоръчвам филмът да се гледа на цял екран като се ползва опцията от vbox за което)

Автор: dream, https://ms-dnevnik.eu