Прегледът на новините от деня за експериментално лечение, ме отведе при материал, според който в България от пациентите се чака доста, за да получат нови терапии. Това определено е проблем за хора с тежки заболявания. 

След като ЕС разреши употребата на нови терапии, то ние в България чакаме още поне 550 дена нещата да тръгнат. Но те според проучванията тръгват най-често ето така: Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) за 2015 г. разрешава 120 нови терапии. А към края на 2018 г. нашите бързаци-бюрократи са насмогнали да одобрят цели 20 % от тях.

Тази статистика е потресаваща. Представлява от моя гледна точка тотална подигравка със здравето и живота на българските пациенти. Оказва се, че ако болният иска да получи някакво по-съвременно лечение, едва ли не е притиснат до ъгъла да се моли то да е експериментално, понеже достъпът до вече одобрени от ЕМА нови лечения е силно затруднен.

Още по-плашещо за мен е желанието на държавата да се намеси с някакъв проект на Регламент, касаещ уреждането на т.нар. експериментално (или състрадателно) лечение. Него така и не разбрах къде да прочета, а се съобщава, че сега тече публичното му обсъждане. Явно не чак толкова публично, щом не е сведено до знанието на заинтересованите пряко от действието му лица.   Плаши ме с това, че държавата ни е пъргава и приемането на един такъв Регламент ще е катастрофа за болните. Отново.Защото забави ли се и достъпът до експериментални лечения…. Направо не ми се коментира каква присъда се подписва над болните с тежки заболявания.

Не защото експерименталното (състрадателното) лечение е лош замисъл. То се прилага, когато има все пак някакви данни за ефикасност на изпитваното лекарство и за неговата безопасност. Представлява надежда за тежко болни, на които нищо друго не е останало, което да опитат. А защото бюрокрацията у нас е в състояние да удави и най-добрата възможна идея, да се постарае да я усложни до ниво да стане тромава като изпълнение, да бъде трудно достъпна. 

Съществува един Европейски регламент за въвеждането на експериментално лечение (от 2004 г.). Него се чудя дали да чета, понеже хем сме в Европа, хем май не баш съвсем. 

В материала, който четох, има и още една информация, която ме притесни. Че за момента (2019г.) все още няма никаква статистика колко са хората, които се нуждаят от експериментално лечение. Оставам с впечатлението, че кашата е тотална. Че не са положени елементарни усилия да се направи нещо в полза на такива хора. Да не казвам по-тежка присъда на системата. Не смея и да питам до кога ще е така. Защото май сме на принципа: „Надежда всяка тука оставете“. 

Ще продължа да следя темата и ако науча нещо ново по тези въпроси, ще го споделя с вас.