Автор Тема: 17 годишната холандка с отказана евтаназия (18+)  (Прочетена 89 пъти)

Неактивен dream

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Публикации: 15
  • Karma: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
17 годишната холандка с отказана евтаназия (18+)
« -: 16 март 2020 14:12:51, понеделник »
18+ (и хора със слаби нерви да не четат)

Доста тъжен повод за писане ми е. Прочетох за 17 годишната Ноа Потовен в медиите. Тя е имала депресия и анорексия. До това стигнала заради 2 изнасилвания. Едното било, когато била едва на 11г., нападнал я нейн съученик. А второто е било, когато е била на 14 г. и изнасилвачите били двама.

Момичето получило отказ за евтаназия от болница, където извършват и такива услуги за пълнолетни лица, но явно болката и била толкова голяма, че тя така и не намерила сили да живее. Умишлено сама спряла да се лекува, да се храни, да пие вода. Красиво момиче, а съсипано тотално от едни изверги. До степен да се самоубие. Да сложи край на живота си на крехката възраст от 17 години.

Дълго разсъждавах над случилото се с Ноа Потовен, преди да седна да пиша тази тема. Медиите просто отразяват фактите, позиция или липсва, или е с нещо доста куцащо в нея. А всъщност има смисъл да има позиция, да се дискутира. Би могло да спаси други да последват такъв нерадостен край ПРЕДИ да е станало късно и за тях.

Какво ми направи впечатление, при това отрицателно, в цялата ситуация. Момичето не е казало на никой за изнасилванията, поради срам. Обаче за да го има този срам, значи нещо в Холандия е ужасно сбъркано. Същото нещо е ужасно сбъркано не само в Холандия. То е такова и в България. И в други държави също. Липсата на превенция. Липсата на адекватни наказания за такъв вид престъпления. Липсата на разбиране какво им е на жертвите на изнасилване.

Да започнем от превенцията. Работата на училищния психолог не е да подпира бюрото си (казвам го като психолог, който работи и с деца, включително имам стаж и като училищен психолог). Училищният психолог трябва да е вепрекъснато сред учениците. Освен персонално да работи с всеки един от тях, трябва да подготвя и тренинги, в които да запознава учениците с възможни опасности и с начини на реагиране на тях при необходимост, да дава решения в често срещани житейски ситуации и т.н.

Нека се спра на частта с тренингите, в които учениците се запознават с опасностите и начините на справяне с тях. В България (и не само), подобни тренинги се организират, но само ако психологът на добра воля седне да ги организира. Не ми се коментира колко колеги си дават това усилие (и сами ще се сетите). Така е и в други държави. А резултатите са зловещи. Цената на подобен мързел, който впрочем е законен, е понякога самоубийство на деца. Законите не се интересуват от това да вменят задължение на училищните психолози да работят в посока на превенция. Може да е не само за изнасилване. Може да е за наркотици. Може да е за предпазване от аморално подение. Срещу насилие. И така нататък- възможните проблеми, по които да се работи в посока превенция, са адски много. НО. Но на малцина училищни психолози им пука и са сам-направ на труда да реагират.

По случая с холандката, ами по всичко личи, че в училището си, тя е имала училищен психолог, зает с броенето на мухите в кабинета си. Момичето очевидно не е било информирано нито за риска от изнасилване, нито за това какво да прави при подобно събитие. Тя не е знаела, че не трябва да се срамува, че не трябва да крие. Не е знаела, че на изнасилвачите трябва да бъде търсена съдебна отговорност, защото днес им се разминало, значи утре ще посегнат пак на друго момиче. Което може също да се самоубие от незнание как да реагира, след като се опита да просъществува известно време с нарастващата болка от травмата.

След това идва ред и на другите виновници за смъртта на девойката. Лекарите там изглежда са чакали да мине травмата от самосебе си, след като доста късно са я установили. Полицаите там, знам ли, в сферата на иронията, бих казала, че май са били на марихуана, щом не са се самосезирали при налична информация за момиче, което иска да се самоубива заради изнасилвания.

Родителите не са знаели и те до последно, а като са научили, бедна ми е фантазията с каква болка са се сблъсквали и какво са изпитвали да знаят какво точно съсипва и води към смърт детето им. Никой не е знаел твърде дълго време и никой не е реагирал адекватно на ставащото. Момичето е страдало ден след ден ШЕСТ години. За това време травмата е достигнала размери, които вече не е можело да преживее. Ще ми се да кажа, че тя е трябвало да продължи да се бори за живот. Заради нейната крехка възраст. Изкушаващо е да го кажа. Само че, тя е показала на света избора си. Травмата, мъкната тези шест години, я е лишила от всяка искра за живот и от всяка сила за борба. Останала е била само огромна и нетърпима БОЛКА. Момичето вече не желаело помощ. Твърде закъсняло е всичко.

Остава само един въпрос, който ме тормози и на който отговора не зная. След като са я съсипали от некадърност, липса на превенция, липса на адекватно наказание на изнасилвачи, което да е достатъчно добре известно като последица от такива деяния. И след като са я разбили тотално до степен депресия и анорексия да я водят към смъртта. Тези идиоти там, холандците, кой им даде сърце да я оставят да се самоубие по този жесток начин? Не беше ли по-добре да и бяха разрешили евтаназия! След като са я изтървали (виновни са, адски много са виновни цяла поредица от хора, които не са си гледали работата) и тя така или иначе умира, защо до последно тя беше обречена на това да се мъчи?

Вие какво мислите?