За онези, на които им предстои трето посещение в болница, за прием на лекарството IMU 838 и се интересуват от информацията, ето как нещата протекоха при мен.
Прегледът ми беше насрочен за 23.05.2019г. В указаното време бях пред лекарския кабинет. Както винаги, екипът лекари на ВМА беше отлично организиран и всички прегледи вървяха под часовник. Взеха кръв, мериха тегло и кръвно. Взеха старата опаковка лекарство и дадоха две нови опаковки лекарство. Казаха, че трябва да дойда в 12.30 часа за вземане на кръв още веднъж. И ми дадоха направлението за ЯМР за УМБАЛ „Свети Иван Рилски“. Ето тук с това ЯМР аз се видях в приключение.
ЯМР трябваше да започне в 10 часа. Малко по-рано вече бях пред кабинета. Попълних каквито документи трябваше и се започна едно чакане. От вътре крайно нелюбезна служителка (предполагам сестра), излизаше и се държеше арогантно с всички чакащи, с мен включително. Когато към 12 часа попитах кога все пак ще мина, тя ми отговори – 12,30. На опитите ми да обясня, че за тогава имам друго изследване, троснатият отговор беше: „Не ме интересува!“
Обадих се на ВМА, да предупредя, че до 12,30 часа няма да приключа с ЯМР и да го имат предвид. Лекарите във ВМА, които отговарят за мен, са точни и предположих, че с такова предупреждение, ще си разместят начина на работа, за да не чакат други пациенти.
Но и в 12,30 не минах на ЯМР. Чак към 13,30 часа. Вече на смяна беше друга служителка, която нямаше нищо общо с първата такава. Останах с неприятното впечатление, че въпросната първа служителка от сутринта просто е чакала да и свърши смяната, за да ме прехвърли на друг, с което да прехвърли и работата на друг. Причината да го чувствам така е, че хора, идващи след мен, минаваха, а мен оставяше да си вися пред кабинета.
След доста часове висене залудо, след като изглежда на работа дойде друг човек, най-накрая минах на станалото историческо ЯМР. И до някъде не съжалявам. Застъпилата на смяна имаше излъчване не само на професионалист, но и на добър човек. А такава комбинация поне за мен е от голямо значение.
Като дръпна чертата се получава следното. Ако всичко беше както си трябва, то ангажиментите ми по третия прием на лекарството IMU 838 биха приключили в 12,30 часа. Вместо това приключиха в 15,00 часа. За хората, които планират след всичкото да се върнат на работа, уточнявам следното. Имайте предвид, че плановете ви могат да се променят тотално и да не успеете да спазите уговорката си с работодателя да сте на работното си място за следобяда.
Пожелавам на всички, които са на IMU 838 , успех в лечението на множествена склероза.
Автор: dream, https://ms-dnevnik.eu
Успех и на теб с МС!
Интересното е, че от 2010г. започнах посещенията си в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, защото моята лекарка се премести там от „Александровска“ болница. Три пъти ми е правено ЯМР там и въпросната служителка не съм я засичал. Може би нямаше да имам вашето търпение в ситуацията, но едно браво за волята и позитивното мислене.
На мен това ми е втори ЯМР там. Първият път беше съвсем ок, но вторият път сам виждате какво ми се случи. Пък избор няма. ЯМР-то беше нужно да се направи така или иначе. Крепях се на мисълта, че ако си тръгна, то после ще трябва да загубя още един ден да дойда повторно.
ЯМР вече има в доста болници, но не е въпроса дали ще се смени мястото, на което се прави това изследване. Недопустимо е това поведение към болен от МС (а и като цяло). Всичко се връща рано или късно. Не си го слагайте, мислете за здравето си!
Изборът къде да си правя ЯМР-то е, ако не греша, на самите Имюник. Нямам как да сменя нещо.
За това, че отношението е недопустимо, сте прав. За съжаление има по болниците (не само в тази) по мои наблюдения служители, които не притежават необходимата човещина, че да работят с хора. За професионалните умения нямам как да съдя, понеже не съм лекар, но за човещината е лесно всеки да си направи извод.
Липсата на човещина води до чудовищни сцени. Примерно чувам сестра да се оплаква: „Ама защо ги лекуваме? Едно време такива ги пращахме да си отиват вкъщи и кротичко да си догарят като свещички!“ Друг пример- санитарка храни тежко болна жена, която очевидно е затруднена с експресното ядене. Жената не може да се обслужва сама. Не може и да говори. Но на третата лъжица ядене, на нея и се казва: „Еми ти не искаш да ядеш“ и санитарката си тръгва с храната. Май само това, че работата е на смени, спасява болната от буквално убийство от глад, умишлено причинено.
Нагледала съм се на подобни служители на болници. Определям ги като социопати. Считам, че такива лица нямат място в нито едно уважаващо себе си болнично заведение. Само че реалността е друга. 🙁
Такива са мотивите ми да предпочитам да съм лекувана от лекари, които са лекари по сърце, способни да гледат на болните и от чисто човешка гледна точка. Да са способни на разбиране. За мен тези неща са доста важни, особено като зная на какво са способни социопатите.
Подкрепям напълно написаното. За щастие попаднах на такъв прекрасен екип от лекари и сестри, че не искам да си помислям да търся други. Дано са живи и здрави.
А така наречените социопати са често явление. Имам чувството, че работата ги е направила такива или поне е засилила това поведение. Не знам дали имат задължителни психологични профилактични прегледи поне един път в годината, но и да имат трябва да се правят от независима комисия!
Аз също съм с прекрасен екип от лекари. Преживелиците, което описах, им бях свидетелка, докато лежах в болница с пристъп на МС. Мисля, че прегледи на персонала за психична годност няма да спасят положението. Поведение може да се симулира, когато се знае за какво се изисква. По-скоро от болниците зависи да има добър подбор на персонал и добър последващ контрол на начина, по който се работи. В противен случай заради няколко гнили ябълки ще продължават да влизат в новините с фрапантни изцепки.
За съжаление сте напълно права.
А аз се жалвам, че при вземане на кръв сестрата ми направи синки на които им трябваше една седмица да избледнеят.
И повече от 20 минути не ми се е налагало да чакам ама това е друга история.
Всъщност веднъж ЯМР се счупи баш по време на изследването и трябваше да ходя пак 🙂
Здравейте Христо,
Съжалявам за синките. Питайте лекуващия Ви лекар дали мазила като хепароид или пък троксевазин са Ви позволени . Първото е по- добро. С такова мазило по- бързо минават синките.