Със сигурност си мислите, че тиранозаврите са едни страшилища, спрямо които никои хора не могат да се сравняват. И ще сгрешите. Разбира се, съвсем не всички хора, но по липса на състрадание, някои хора определено задминават тиранозаврите със завидна скорост.
Ето какво имам предвид. Гледах научен филм, посветен на древните владетели на хищническия връх. Учените намерили костите на един тиранозавър. На животното явно нещо не му провървяло и костите му издаваха счупвания, които го направили инвалид.
Хищникът бил толкова почупен, че не можел да си гони храната. Но това не го убило. В смисъл, че не умрял от глад. Не бил и нападан и убит от никой друг хищник, нищо че е бил в безпомощно състояние. Счупванията му били зараснали. Въпреки че никога не могъл да излезе от графата „увреден“, хищникът си отживял до края на живота си и умрял за всеобщо учудване не от какво да е, а от щастлива старост.
Учените обясниха, че тези гадинки ловували на група. Били задружни. Ако някой пострада по някаква причина, другите правели следното нещо. Започвали да се грижат за пострадалия. Носели му уловената от тях храна. Пазели го. Нямало и помен от поведение да скочат на болен от групата и да му навредят с нещо. Напомням, че това са тиранозаври! Тежат над 10 тона. Стралища отвсякъде и известни с жестокостта си животни!
Сетих се за този филм днес по конкретен повод на нещо, което преживях. С половин уста казано от човека, който ми го причини, то МС-ът ми му е виновен за нелепото поведение.
Да, зная, че не всички хора са такива. Само някои. Тези някои обаче си заслужават да се направи една фантазна машина на времето и да ги пратя на обучение при… тиранозаврите. Ей тъй, може пък да научат нещо от тях.
Например защо са си помагали един на друг. Всъщност не само те. Видовете, способни на взаимопомощ са оцеляващи. Сред тях е и човешкият такъв. Логиката на природата е желязна. Ако падналите от един вид не се изправят, то следващите паднали също няма да се изправят. Докато накрая видът не бъде унищожен заради малко останали високомерни, но неспособни да се защитят негови индивиди. Природата познава доста видове, изчезнали поради такова масово високомерие.
Има и друго. Взаимопомощта е в основата на предаването на познание между хората един на друг и също и от поколение на поколение. Без взаимопомощта няма предаване на познание. Няма взаимодействие. Няма да се случи постъпковото развитие, което историята е записала като: групичка, стадо, племе, село, град, държава. Няма да има и развитие в интелектуален план. Ще сме вид, хапващ банани в съседство на шимпанзетата и на същия като техния акъл. Понеже първите хора са се появили в Африка. И до там.
Затова в съвременния свят една от ролите на здравеопазването при хората е да осигурява на болните начини да се изправят и да се върнат към здравето си и към нормалния живот. А ролята на социалното подпомагане е, да не се зарязват падналите, а пак да се спомогне за връщането им като активни участници в социума.
Дори тиранозаврите разбирали колко важно е това, а те съвсем не били умни като нас.
Ние да се благодарим, че астероид е ударил крайбрежието на Юкатан с такава огромна сила, че вдигнал над цялата планета Земя прах и дим, които трайно променили климата. Защото ако не беше промяната на климата, сега тиранозаврите щяха да са господстващите.
Човекът се величае, че е венецът на природата. Но не всички хора са такива само, защото са хора. Който иска да е венец на природата, ще трябва да си го заслужи. Ей на, аз днес срещнах нещо, което беше на ниво на развитие по-зле от средностатистически тиранозавър. Нещо, на което му беше основание заболяването ми множествена склероза, за да си позволи поведение, каквото никой уважаващ себе си тиранозавър не би допуснал.
Който каквото ниво на развитие си е заслужил, това му е.
Автор: dream, https://ms-dnevnik.eu
