Последна част на приема на IMU 838 за частта сляп експеримент (после вече експериментът не е сляп и е с обща продължителност 10 години). Време е. Неусетно се изтърколиха онези пет месеца, за които условието е участие в сляп експеримент, при което никой не знае дали се пие реално лекарство или пък плецебо, което наподобява реалното лекарство. От следващия път вече се предоставя за прием единствено лекарството IMU 838 и плецебото отпада.
Ето как протече последният прием за сляп експеримент.
Имах уговорен час за ЯМР в 7,30 часа за болница „Св. Иван Рилски“. Предишният ден си бях взела протокола за него. Нямах идея, че болницата отваря за пациенти точно в 7,30 часа. Не очаквах, че ще трябва да чакам в навалица от народ, една част от които кихащи и кашлящи. За момент се притесних да не се разболея и да направя някоя пакост с този грип. Събудиха ми се лошите спомени от онзи грип, след който 7 месеца се възстановявах от настъпилата парализа. За щастие, не се разболях този път. А самото ЯМР почти веднага започна. Мина бързо и безпроблемно.
После също така бързо и безпроблемно мина и останалата част. Вземане на кръв. Даване на новите опаковки с лекарство. Пиене на лекарството и… И това беше всичко. Можех да си тръгна. Направо не усетих как мина. Това беше тази последна част.
Сега остава само да почакам до октомври, за да видя как ще се развият нещата. Нямам идея дали съм била на реално лекарство или на плецебо. Но от октомври вече със сигурност ще съм на лекарство. Малко ми е притеснено от този факт, но не чак много.
За момента ми остава само един проблем. Жегите. Изобщо не ми понасят. Чувствам се лошо от тях. Ако някой им е хванал цаката как се справя, да споделя по темата.
Автор: dream, https://ms-dnevnik.eu
