Докато търсех информация за множествената склероза, известно съкратено и като мс, ми направи впечатление как хора, които не са лекари, пишат за МС с убедеността на по-знаещи и от професори. То ли не препоръчват лечения, то ли не препоръчват диети. 

Не смятам, че е правилно. Най-малкото може да се подведе някой по чужди грешни съвети и да му се влоши здравето. Нищо по лечението на МС не трябва да се прави, без да е консултирано с лекар. Все пак МС е няколко вида, отделно дето всеки си има своите особености на заболяването, с които именно лекарят е запознат най-добре, а не някой незнаен от интернет.

Много се тиражира и версията: „Ами той човекът бил болен от МС и излекуван.“ Ако сте с МС, това е първото, което трябва да знаете- стойте на страна от такива образи, за да не си навредите с псевдо-лечения. 

Пиша го, защото гледах по телевизията невролог, който спомена, че МС е няколко вида и има различни варианти на протичане на МС. При някои хора симптомите на МС са толкова тихи и неуловими, че за МС по някой път се научава случайно чак при аутопсия след смъртта, докато приживе човекът не е и подозирал за заболяването си. 

Така си правя следния извод- че ако някой не получава дълго време пристъпи на МС, то това може да не се дължи на чудодейни диети, на гурута, на измислени алтернативни лечения, а на самия вид МС при този човек. Зависи на кой какъв вид МС се е „паднало“. 

За да съм максимално коректна, заявявам, че не съм медицинско лице. Поддържам позицията, че по въпросите на МС последната дума е винаги на лекуващия лекар.

Знам, че е нестандартна позиция, защото у нас се е наложила тенденцията, че кой от каквото тежко заболяване е болен, то задължително трябва да си загуби ума и да хукне по гурута и алтернативни „лечители“, които да го фалират като за последно. Лошото е, че и на деца се причинява същото безумие. 

Наскоро ми разказаха за една жена, на която и открили МС. Вместо да се занимае да си осмисли от научна гл.т. болестта, да си следна предписанието на лекуващия лекар, тя се замъкнала чак в Индия. Извадила чист късмет, че не си е докарала някоя екзотична болест, която се не знае на къде ще избие в комбинация с МС. 

Искам да напомня за Теодора, независимо, че нейното заболяване е друго. Тя също би много път, за да се възползва от гуруто Жоао де Деус. А уж този прехвален лечител милиони бил излекувал от рак. Чиста лъжа. Но жената повярвала. Получи се като жестока подигравка с нея от страна на безчовечни измамници!

Призовавам да се спре с нашумялата мода за „чудесата“, пълнеща джобовете на мошениците! Нека не си причиняваме точно това! Когато се стигне до неопровержимото от науката, че лечение няма, колкото и да боли, трябва да се действа умно.

Ще рече, че от тук нататък не се гледа кое гуру да заглади косъма за сметка на чуждото нещастие, а как да се оползотвори най-пълноценно оставащото време. Това е единственият правилен ход, който може да се направи при такава ситуация.

Според мен полезно е следното: 

Първо, никаква депресия и никакво предаване. Глава горе. Така да ни запомнят всички- като борещи се до последно и несвели глава въпреки болестта. 

Второ, опознаването на болестта може да спести някои неприятни изненади. 

Трето, да се следят научните новости за болестта. Ако някой открие лечение, то той ще е в бяла престилка. И ще го оповести по медиите. 

Четвърто, животът се живее максимално до колкото може.

След като описах цветисто колко много съм им набрала на измамниците, сега да взема да понапиша нещо за МС, дето е моето заболяване и по точките по-горе. Проучвам го, за да си изградя нужните умения да се справям максимално дълго.

До колкото схванах, МС е автоимунно заболяване. Имунната система не харесва по неизяснени причини нервната система и я напада. По-точно, напада миелиновата обвивка на нервите. Когато се случи, се образуват лезии. Лезия е общо понятие, обозначаващо увреждане на тъканта. Когато тъканта на нервите е увредена, те спират да бъдат ефективни в работата си, спират да могат да комуникират по между си. 

Нервната система отговаря за движението на тялото, за сетивата. Нервната система отговаря и за говора. За паметта. За всичко, което сме.

Да добавя в списъка, не на последно по важност място, че нервната система отговаря и за това, че дишаме.

Като човек с МС, загубата, която мога да претърпя по всичко изброено ме ужасява, но най-много ме ужасява, че може да се засегне дишането и… Без въздух съм за никъде.  

Затова МС е много тежко заболяване, което до колкото зная, може да бъде съпроводено и с физическа болка, а и може да бъде смъртоносно.

Както писах, има различни видове МС и при някои хора МС се развива бавно, при други е бързо. Има някои видове лекарства, които се вземат само след лекарско предписание и под лекарски контрол, но няма все още открито лечение. С лекар е по-добре, отколкото без лекар, така че поредният ми призив към болните от МС е да не зарязват официалната медицина.

Не се знае защо се стига до МС. Има различни хипотези на този етап. 

Аз най-дълго съм разсъждавала върху варианта, че може би става дума за генетична предразположеност в някаква степен. Четох, че МС не е генетично заболяване, но има по-голям риск МС да се развие при роднини на болни, особено ако става въпрос за брат/сестра, родители или деца. Т.е. не е задължително да се прояви МС по наследство, а само има някаква генетична предразположеност все пак, така го разбирам.

Причината да мисля по хипотезата по-обстойно е, че в рода ми има хора, диагностицирани с инсулт. Това е било по време, когато техниката е била къде по-зле отколкото е в момента. А моето МС първо за инсулт беше взето. Та се чудя, колко ли хора имат предразположеност в гените си, но не знаят и не би могло да се засече нищо по разкази, понеже технологиите преди не са като сега по възможности за диагностика.

Ами ако към генетичната предразположеност се добавят фактори на околната среда и стрес? Кой знае дали пък това няма да се окаже причината. Още повече, че изследванията сочат, че има етнически групи хора, при които МС не се среща или много рядко се среща, дори като живеят на места, където МС редовно засяга населението.

Друга предполагаема причина е вирус. Има някакъв кандидат, звучащ с екзотичното име HHV-6A, който е херпесен вирус тип 6, невровирулентен, среща се при заболявания на нервните влакна, включително при множествена склероза. Също има и още няколко други кандидати под формата на бактерии. Обаче още няма окончателно произнасяне от страна на учените.

Отделно дето има различни видове МС и се обърках доста по този въпрос, защото има и спорове между учените, заради някакви атипични форми на МС. А иначе 4 вида МС са основно според Националното дружество по множествена склероза на САЩ:

1. Пристъпно-ремитентна;

2. Вторично прогресивна;

3. Първично прогресивна;

4. Пристъпно-прогресивна;

Особеност на МС е начинът на протичане. Той е в зависимост от горните 4 форми на МС. Само че нали четох и за някакви атипични форми на МС, та и те трябва да се добавят колкото за пълнота на анализа. Затова е важно който търси информация в интернет, да има едно на ум, че МС е заболяване, при което има много специфика за отчитане.

Другото, което ми направи впечатление, докато проучвах за множествена склероза, е свързано с географията. Изследванията сочат, че при екватора МС се среща най-рядко и броят на болните се увеличава по посока на полюсите. Учените свързват това с витамин D и климат. Допускам, че има някаква логика и в това. 

Не зная дали би могло липсата на витамин D с поколения да е дало негативен ефект върху гените и да е довело до предразположеност към МС? Ако някой, знаещ отговора, се мерне насам, да се чувства поканен да се изкаже. 

Остана за финал да напиша и че МС се развива в продължение на десетилетия, като средната продължителност на живот след заболяване е 30 години. Статистиката е, че около 90% са  способни на самостоятелно придвижване десет години след като са получили множествена склероза и 75% – след 15 години. За това време е като на вълни. В горната част, на гребена на вълната човек е добре, а в долната част на вълната, на дъното, е зле. Лошото е, че след всяко попадане в долната част на вълната, болестта си взема малко по малко своето, докато накрая не вземе всичко.

Автор: dream, https://ms-dnevnik.eu