Първият пристъп на множествена склероза беше неочакван за мен. Случи се съвсем в началото на Март 2018г. Изглеждаше като един съвсем обикновен ден. По улиците на София все още имаше сняг, а аз отивах на работа. Само че не се чувствах добре. 

Беше петък и си правех планове как сега през събота и неделя ще лекувам „грип“, на който отдавах всичките си проблеми. 

Мислех, че качвам температура и затова съм замаяна. Пих парацетамол, както се прави при такива случаи и започнах работа. Не можех да си позволя да боледувам. Нова работа беше, работех я от няма и седмица. Никак не изглежда добре още да не съм я почнала, а вече да вземам болничен. Ядосвах се на „грипа“, защото работата ми трябва, имам детенце и сметки, исках „да си хвана стабилно сама хляба в ръцете“, както е думата.

Само че скоро установих, че въобще не ме бива да работя, а симптомите взеха да се менят и вместо да се чувствам като тъкмо лепнала си някоя зимна простуда, по един съвсем различен и доста плашещ начин. Като тъкмо получила инсулт.

До обяд вече се бях стабилно влошила, усещах как краката не ме държат и се притесних, че ще остана в безпомощно състояние в кабинета ми, който „обитавам“ сама и двата почивни дена нито чистачка, нито кой да е друг, ще могат да ме видят, защото сградата се заключва.

След кратък размисъл, реших, че може би ще остана без работа, но по-добре да си гледам здравето. Ставането от стола се оказа проблем, едва се държах на краката си. Някак се добрах до началството, обадих се, че не съм добре и си тръгнах. 

Свързах се с личната си лекарка. Хич не отговарям на признаците на човек, който получава инсулт. С нормално кръвно, слаба, не пия, не пуша и т.н. Взех каквито хапчета каза лекарката и зачаках да ми мине. Само че в първия момент се влоших още. Беше на усет комбинация на всичко, касаещо най-тежкия грип, включително повръщане и в добавка всичко, което характеризира инсулт. После сякаш нещата утихнаха. Почувствах се по-добре. Реших, че хапчетата са били правилните хапчета и положението е спасено.

Но не знаех, че това е само едно затишие пред буря. Така заспах с идеята, че сега през уикенда ще се възстановя и все пак в понеделник ще ида на работа. Пък току виж всичко ще бъде наред. 

Бурята се разрази с пълна сила в 3 часа през нощта. Нямам навика да се будя по едно такова никое време. Но този път се събудих посред нощ без да схващам защо. От симптомите на „грипо-инсулта“ не беше останало нищо, обаче…

Лявата половина на тялото ми беше парализирана изцяло. Не можех да я помръдна. Целият ми свят се срина и се разби на хиляди парчета. 

След кратки перипетии вече бях с близки ми хора в едно такси, на път за Пирогов. Оказа се грешен избор на болница. От Пирогов ни препратиха на друго място- в Национална кардиологична болница.

Там бях приета с първоначална диагноза Исхемичен инсулт. До приема ми в болничната стая се държах силна и не давах израз на това как се чувствам, за да не товаря близките си. Но след като те си тръгнаха, за момент си позволих да се срина. Не можех да приема мисълта за парализата, за памперса за възрастни, с който ме бяха обзавели, за това, че дори с елементарни неща не се справям самостоятелно. 

В болницата имаше както отлични специалисти, така и едни образи, дето не са за разправяне. На отличните специалисти – огромно БЛАГОДАРЯ за всичко, което направиха за мен. За образите, ами според мен социопатията няма място в болнично заведение, но няма какво да се направи от болния, освен в един такъв момент да се стреми да стои максимално далеч от социопатите.

След надлежните изследвания скоро се установи, че диагнозата Исхемичен инсулт отказва да се връзва на едно място с онова, което ми се случва. Един отличен невролог, д-р Атанасова, веднага заподозря кой би могъл да е виновникът за състоянието ми. Препоръча изследвания, които да се направят, за да се види дали е множествена склероза. 

Така се оказах като за начало с изследване на ликвор, който е течност около гръбначния мозък, взет при лумбална пункция. Това изследване може да потвърди или изключи на 100% дали имам или не множествена склероза. Не е толкова страшно. След това невроложката препоръча да се лежи по гръб, без възглавница, за определено време. Засякох го на gsm-а. Оказа се правилно от моя страна сама да си проследя времето, защото още преди да е изтекло, от персонала вече бяха добутали инвалидната количка и се канеха да ме водят на следващо по ред изследване. Отложих го на основание, че ще лежа толкова време, колкото ми е казано. 

Накрая при мен диагнозата множествена склероза се потвърди. Направиха ми каквито още изследвания се прецени, че са нужни, сред тях и ЯМР. Бяха си доста изследвания. Почувствах се, че съм попаднала на правилното място и специалистите знаят какво правят. Коригираха лечението. Така бавно, но славно, започнах да се разправям с парализата. После и в Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация полежах. 

Върнаха ме към движението.

Голямо БЛАГОДАРЯ на д-р Атанасова! Голямо БЛАГОДАРЯ и на всички специалисти, които ми помогнаха в този доста тежък за мен момент. 

Разбира се, историята не свършва до тук. Това е само началото. 

Автор: dream, https://ms-dnevnik.eu