Материалът за автохипноза съм го обещала много отдавна, но ми трябваше време да го тествам (върху себе си). Представлява моя авторска разработка на приложение на автохипноза за поддържане при множествена склероза. 

Залагам на това, че мозъкът и нервната система са способни да се адаптират, когато се налага, т.е. когато има значими промени в организма и/или в околната среда. А множествената склероза си е доста значима промяна. Докато нервната система я има в даден процент работеща, тя е в състояние да си изработва компенсаторни механизми. Разбира се, няма как да ги изработва до безкрайност, но докато може, ползата от това си я има.

Автохипнозата може да подтикне създаването на такива компенсаторни механизми.  По мои наблюдения техниката ми за автохипноза най-добре работи, когато е в съчетание с физически упражнения.

Ще дам пример с последния ми пристъп.

След лечение на въпросния пристъп в болница установих, че имам проблеми с извършването на такова просто действие, каквото е подскачането на място с движение на ръцете (на ножица или както там се води). Тотална липса на координация, самото подскачане дори ме затрудняваше. Нещо, което всъщност е елементарно, заради увредата от пристъпа, явно беше станало сложно за мен. Ако се бях отказала от това да действам, кой знае, сигурно така и щях да си остана некоординирана.

Но аз не се отказах. Вечер отделях 15 минути за физически упражнения. За целта свалих приложение на телефона с упражнения по мой вкус (всеки желаещ може да направи същото- такива приложения има много). Вършат работа и упражнения от рехабилитатор, дори повече, но уви, пари за такава екстра поне аз нямам, а със сигурност и не само аз. Затова и споделям алтернативното решение, което съм намерила за себе си. То е безплатно понеже.

И преди да заспя правих автохипнозата, която сега ще споделя с читателите на дневника ми. Седмица по-късно отново започнах да подскачам и то координирано. 

Дали комбинацията от автохипноза и физически упражнения ще спре болестта? Съмнява ме да я спре. Но поне се чувствам активна отново, което не е никак малко. Можеше да не съм. 

Както писах, разработката на техниката за автохипноза, която ще споделя, е моя авторска такава и си запазвам всички авторски права. Позволявам си такава разработка от позицията на това, че съм психолог.

Ето какво правя стъпка по стъпка. Вечер преди да заспя първо добре проветрявам стаята. После лягам по гръб на леглото на тъмно и на затворени очи. Очите не се отварят за цялото време на изпълнението на автохипнозата. С това започна „потапянето“ в състоянието на автохипноза, което представлява волево отпускане. Целта ми е да достигна до леката автохипноза. Тя представлява пълно отпускане на тялото и на съзнанието до момента, в който се спре да се усеща разположението на тялото. Това е показател, че нужното работно състояние на лека автохипноза е достигнато. След него състоянието на ума в получилия се вид се задържа и се прави усилие да се усети тялото. 

Предупреждавам, че въпросното състояние може да бъде плашещо заради увредите по нервите, които нанася множествената склероза. Може да се усети асиметрия във възприятието на тялото. Може някои негови части да се възприемат със странна форма или като по-големи от други. Може да има проблем изобщо да се усетят някои части от тялото. 

Ето точно това възприятие е, което се опитвам да коригирам под автохипноза. Така изглежда в нервната система се изработва „път“, който да даде правилното възприятие. „Разходката“ на възприятието под автохипноза е по цялото тяло и е коригираща и достъпваща. Примерно коригира се неправилното възприятие на засегната част от тялото. Т.е. ако нещо се усеща като по-голямо или по-малко, се коригира възприятието чрез волево усилие да се възприеме правилно. И пак примерно полагам специални усилия да достъпя като възприятие примерно левия ми крак (при мен беше парализиран за известно време и не възприемах левия си крак под автохипноза).

Накрая полагам усилия да убедя цялото си тяло, че е едно, че е неделимо и свое си. Обединявам в мислите си имунната и нервната система, като „приятели“, а не като „врагове“. „Пращам“ мислени обяснения на имунната система, че нервната система не е чужда и не е враг.

Автохипнозата се използва толкова пъти, колкото е необходимо.

Ако след като заниманието с автохипноза е приключило, по някаква причина се налага да се стане, това не може да се случи рязко. Автохипнозата сваля кръвното. Поне 5 минути след приключването на автохипноза следва да се лежи.

Съответно приложението на автохипноза е забранено за хора с проблеми с кръвното. Не трябва да се прави и при грип. 

Друго, което да спомена е като особеност- някои хора заспиват при автохипноза. Не е опасно да се заспи. Ако някой пробва автохипноза и установи, че именно така е станало, да не се притеснява.

Появи се след един кошмар, който ми се присъни. А както знаем от Фройд, сънищата могат да подават информация, която е съотносима към действителността.

Както писах по-горе, след като се възстанових от парализата с болнично лечение, дори така в последствие левият ми крак упорито се опитва да се парализира. Уточнявам го, понеже е отнесено към съня. Кошмарът беше следният. Тялото ми уж си беше моето, но внезапно левият ми крак взе да изглежда като все едно чужда тъкан го превзема и вече не е моят, губя контрол над него. Събудих се с кофти усещане от съня.

После се замислих. Нали при МС имунната система не разпознава нервната. Може би имунната система така се „чувства“. И от „нейна гл.т.“ моят ляв крак не е моят крак, а нещо чуждо. В този момент обаче „изглежда“ и нервната система „решава“, че същият този ляв крак не е мой, защото имунната система „така казала“. Кавичките са нарочно. Имунната и нервната система няма какво да кажат. 

На мен автохипнозата в този и вид, в съчетание с физически упражнения, ми се отразява много добре. Ако има и други желаещи да я пробват или има въпроси, коментирайте под материала. Когато мога, ще взема отношение.